Защо?

От дълго време имам нужда да споделя мислите си такива каквито са, без да се притеснявам от реакцията на околните.

Вегетарианка съм от 1 януари 2001 година и до 2011 не бях занимавала никого с избора си. Това си беше лично мое решение, основано на неспособността ми да убия животно, за което съм се грижила, за да го изям. Някак си в съвременния свят не можех да почувствам реалната необходимост да убивам, за да оцелея. Всъщност усещах много повече необходимостта да намалявам и да се отказвам от любими лакомства, за да не стана 100 кила. В този смисъл убийството на друго живо същество, за да се натъпча аз, ми се струваше разхищение. Чашата преля, когато на всичкото отгоре майка ми сготви зайчетата, с които си бях играла, докато бяха малки… Тогава реших, че веднага щом заживея сама, ще стана вегетарианка. Е, случи се малко по-късно, но все пак се случи 🙂

Не мислех, че изборът ми може да навреди на някого, но през последната година се намериха хора, които да ме убеждават, че това не е така. Оказа се, че вегетарианците са най-опасните индивиди на този свят, които застрашават здравето и благополучието на човечеството. Най-странното за мен беше колко много се изкриви всичко, какви митове и легенди се родиха и каква лавина тръгна!

Темата официално беше затворена, но не и за мен. Аз не съм ненормална, болна, с меки кости и т.н. След като изборът ми вече стана достояние за повече хора и предизвика толкова много критики и измислици, реших че е време да го „легализирам“ и да го „подплатя“.

Всеки има право да е съгласен или не с написаното тук. Ще се опитам да направя своята гледна точка по-разбираема, но не задължително приемлива за всеки 🙂

Advertisements