Интересно

Току що прочетох, че и авторката на темплейта, който използвам (и харесвам от първия си ден в уърдпрес), е вегетарианка 🙂

Факти

По случай слуховете, че заради липсата на месо костите ми са омекнали, ето няколко факта за вегетарианското ми тяло:

– износих и родих безпроблемно едно здраво момче (ръст и тегло при раждане: 50 см, 3080 гр);

– след раждането се възстанових изключително бързо;

– бременността ми беше много лека, а всички кръвни изследвания – идеални (в норма);

– кърмя от първата минута! Тъй като гърдите ми в началото се разраниха, се наложи да се изцеждам няколко дни. Още на втория ден имах повече коластра от дажбата за кърмачетата на адаптирано мляко. Имах толкова много мляко, че изхвърлях компотени буркани от него (в моя град нямаше къде да дарявам). Кърмих три години и половина.

– детето ми (кърмаче на вегетарианка!) е изключително здраво. След два месеца ще стане на четири, а е пил антибиотици само веднъж през живота си, след като навърши три години. Да, ходи на градина. Да, ходил е и на ясла.

– аз самата, откакто станах вегетарианка (за десет години) съм боледувала два пъти (да се разбира болест, която изисква специално лечение – в моя случай – бронхит). В годината преди да стана вегетарианка за една зима изкарах няколко ангини и бронхита.

– откакто съм вегетарианка, кръвното ми се нормализира. Преди беше твърде ниско, а сега е нормално.

– в периодите, когато постя (тоест минавам на веганска храна), имам много повече енергия. Не ми се вие свят, чувствам се отлично! Не съм веган, защото просто обожавам мляко. Но бих могла да живея и без него.

– В момента съм на 31 и нямам нито един кариес (за драстична разлика от майка ми и баща ми на същата възраст)! Майка ми все повтаряше, че всяка бременност ти коства по един зъб. Заради вегетарианството ли, заради нещо друго ли, на мен ми коства израстването на нов! Към втората година от кърменето започна да се появява последният ми постоянен зъб, зад напълно здравия ми млечен. Е, това наложи ортодонтско лечение, но не защото съм с болни зъби или меки кости.

Ето още едно доказателство, че именно доброто хранене лекува зъбите и моите здрави зъби не са случайност: http://ludmil.multiply.com/journal/item/31/31

До този линк стигнах оттук: http://mikroferma.com/

– като вегетарианка от 5-6 години съм дарявала кръв – отново с идеални показатели и без да има никакви странични ефекти за тялото ми 🙂

Мисля, че дотук фактите са достатъчно показателни, че вегетарианството не е навредило на тялото ми и живота ми. Въпреки това, ако се сетя за още, ще допълвам списъка в последствие.

Защо?

От дълго време имам нужда да споделя мислите си такива каквито са, без да се притеснявам от реакцията на околните.

Вегетарианка съм от 1 януари 2001 година и до 2011 не бях занимавала никого с избора си. Това си беше лично мое решение, основано на неспособността ми да убия животно, за което съм се грижила, за да го изям. Някак си в съвременния свят не можех да почувствам реалната необходимост да убивам, за да оцелея. Всъщност усещах много повече необходимостта да намалявам и да се отказвам от любими лакомства, за да не стана 100 кила. В този смисъл убийството на друго живо същество, за да се натъпча аз, ми се струваше разхищение. Чашата преля, когато на всичкото отгоре майка ми сготви зайчетата, с които си бях играла, докато бяха малки… Тогава реших, че веднага щом заживея сама, ще стана вегетарианка. Е, случи се малко по-късно, но все пак се случи 🙂

Не мислех, че изборът ми може да навреди на някого, но през последната година се намериха хора, които да ме убеждават, че това не е така. Оказа се, че вегетарианците са най-опасните индивиди на този свят, които застрашават здравето и благополучието на човечеството. Най-странното за мен беше колко много се изкриви всичко, какви митове и легенди се родиха и каква лавина тръгна!

Темата официално беше затворена, но не и за мен. Аз не съм ненормална, болна, с меки кости и т.н. След като изборът ми вече стана достояние за повече хора и предизвика толкова много критики и измислици, реших че е време да го „легализирам“ и да го „подплатя“.

Всеки има право да е съгласен или не с написаното тук. Ще се опитам да направя своята гледна точка по-разбираема, но не задължително приемлива за всеки 🙂